2.02.2025 г., 23:23

Казваха ми

438 0 0

Казваха ми: " Той не заслужава

обич като твойта!".

Казвах им: "Когато давам,

не пресмятам точно колко....".

Казваха ми: "Сляпа ли си?!

Виж го- лъже те в очите!".

Казвах им: "На него вярвам!

Вие да мълчите!".

Казваха ми: "Стига, осъзнай се!

Ти си му играчка!".

Казвах им: "О не, не знаете,

та той пред мене плаче!".

Казваха ми: "Жено, стига вече!

Прогледни и виж го!".

Казвах им: "О, я не ме учете,

аз си го обичам!".

Казваха ми: "Той не те обича!

Лъже теб и други!".

Казвах им, че той отрича,

как да го загубя?!

Днес мълчат, не казват нищо,

а и аз съм онемяла.

Само тихо ме подкрепят,

да остана цяла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...