Казваш...
Казваш, че ме обичаш,
а си тръгваш,
отново се обръщаш
и поемаш към нея,
а в мен боли,
за кои ли път вече, не зная,
целуваш ме, шепнеш мили думи.
Обещаваш, че ще се върнеш,
но къде, при мен ли?
Не вярвам.
Душата ми крещи,
ще забравиш мойте очи, сълзи,
ще забравиш устните,
ще забравиш милувките, целувките,
ще забравиш миговете и мечтите ни... те са всичко.
Какво остана? Любовта?
Забравена любов не струва...
Душата крещи,
сърцето боли,
сълзите потичат,
устните изтръпват.
Не тръгвай!
Викам без глас,
но ти не чуваш в този час.
Посветено на Явор по случай заминаването му в Гърция...
а си тръгваш,
отново се обръщаш
и поемаш към нея,
а в мен боли,
за кои ли път вече, не зная,
целуваш ме, шепнеш мили думи.
Обещаваш, че ще се върнеш,
но къде, при мен ли?
Не вярвам.
Душата ми крещи,
ще забравиш мойте очи, сълзи,
ще забравиш устните,
ще забравиш милувките, целувките,
ще забравиш миговете и мечтите ни... те са всичко.
Какво остана? Любовта?
Забравена любов не струва...
Душата крещи,
сърцето боли,
сълзите потичат,
устните изтръпват.
Не тръгвай!
Викам без глас,
но ти не чуваш в този час.
Посветено на Явор по случай заминаването му в Гърция...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ралица Лазарова Все права защищены
