15 авг. 2016 г., 11:35

Казват

510 1 10

Казват времето лекува,

но всъщност сърцето

свиква със това!?

Да бъде лъгано, мамено

че съществува... Любовта...

Тя съществува ли!? 

Мираж...

 

Дали е истински копнеж?

Не зная...

Но искам тя да съществува...

По истинска, едва ли ще намерим...

Затуй миража трябва да запазим.

За любовта сърцата да отворим.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Тони радвам се че намина!До нови приятелко!
  • Поздрав за хубавото стихотворение, Ачо!
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)Извинявай миличка за последната строфа към твоят коментар!Написах до нови мила но умният телефон пише каквото си иска!Затова извени ме от сърце те моля!До нови!
  • До нови Валентин!Благодаря!
  • Много хубаво стихотворение! Имам подобно стихотворение!Харесвам!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...