26 нояб. 2017 г., 23:38

Казват, че мъжете не помним числа...

937 0 3

Още помня първия път, в който я срещнах.

Беше в автобус 271,

а тя слезе точно 2 спирки преди моята.

Последвах я.

Преди да я заговоря направих 13 крачки

и преговорих сценария 3 пъти.

Бях ѝ направил номера с ръката –

онзи, в който се правиш,

че дясната ти ръка е по-голяма от лявата

и накрая я каниш на кафе.

Нямах право на друг избор.

Беше прекалено красива.
Вече 20 години сме заедно,

а това е нашата спирка –

точно на 2 спирки от предишната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Стефанов Все права защищены

...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...