Nov 26, 2017, 11:38 PM

Казват, че мъжете не помним числа...

  Poetry » Love
943 0 3

Още помня първия път, в който я срещнах.

Беше в автобус 271,

а тя слезе точно 2 спирки преди моята.

Последвах я.

Преди да я заговоря направих 13 крачки

и преговорих сценария 3 пъти.

Бях ѝ направил номера с ръката –

онзи, в който се правиш,

че дясната ти ръка е по-голяма от лявата

и накрая я каниш на кафе.

Нямах право на друг избор.

Беше прекалено красива.
Вече 20 години сме заедно,

а това е нашата спирка –

точно на 2 спирки от предишната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Стефанов All rights reserved.

...

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....