Казват, че мъжете не помним числа...
Още помня първия път, в който я срещнах.
Беше в автобус 271,
а тя слезе точно 2 спирки преди моята.
Последвах я.
Преди да я заговоря направих 13 крачки
и преговорих сценария 3 пъти.
Бях ѝ направил номера с ръката –
онзи, в който се правиш,
че дясната ти ръка е по-голяма от лявата
и накрая я каниш на кафе.
Нямах право на друг избор.
Беше прекалено красива.
Вече 20 години сме заедно,
а това е нашата спирка –
точно на 2 спирки от предишната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Стефанов Всички права запазени
