14 февр. 2013 г., 09:35

Кехлибар

800 0 0

А таланта ми? Загубен ли?

Не, налял съм и отпивам си.

Усмихвам се, фалшива е,

а чашата красива е.

 

Привлича ме, порочна е.

Нарочно е, подвежда ме.

Надежда? Не! Отпивам пак,

оттича се и давам знак.

 

Носят нова - кехлибар,

прозрачната не беше в бар,

за този ред ми трябва лед,

отпивам пак за път кой подред

 

Налях си пак, капачката завих,

вдишах бавно и отново пих.

Сбогувах се с онези тримата,

отворих вратата и посрещна ме зимата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиян Ривери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...