14.02.2013 г., 9:35

Кехлибар

796 0 0

А таланта ми? Загубен ли?

Не, налял съм и отпивам си.

Усмихвам се, фалшива е,

а чашата красива е.

 

Привлича ме, порочна е.

Нарочно е, подвежда ме.

Надежда? Не! Отпивам пак,

оттича се и давам знак.

 

Носят нова - кехлибар,

прозрачната не беше в бар,

за този ред ми трябва лед,

отпивам пак за път кой подред

 

Налях си пак, капачката завих,

вдишах бавно и отново пих.

Сбогувах се с онези тримата,

отворих вратата и посрещна ме зимата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиян Ривери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...