Кестени
През пожълтели листа
лъч слънчев наднича.
От ласката му
те се усмихват,
трепват
и с реверанс
към тревата се спускат –
засипват я
с бакърено-медна постеля.
В кипарис
плахо
горско канарче пропява,
врабчова група
спомени летни чирика.
Цветята главици са свели
от тежестта
на заскрежени корони.
Аромат
на печени кестени
вятър довява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
