През пожълтели листа
лъч слънчев наднича.
От ласката му
те се усмихват,
трепват
и с реверанс
към тревата се спускат –
засипват я
с бакърено-медна постеля.
В кипарис
плахо
горско канарче пропява,
врабчова група
спомени летни чирика.
Цветята главици са свели
от тежестта
на заскрежени корони.
Аромат
на печени кестени
вятър довява.
© Ласка Александрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
