Кихавица
Кихавица
(Стихотворението, с което участвам в хумористичния конкурс „Очи към себе си”)))
Един грипак ми кихна в магазина
от има-няма метър и полвина.
Изпръхтя, опръска ме и вижте на,
нещо между конщина и свинщина.
Към такива нямам капка милост и,
нали съм патил с вируси-вредилуси,
скрит зад антигриповата маска
с гневен тон учтиво му примлясках:
– Гражданино, с вас дотука бяхме!
Извинявайте, че се видяхме...
Но вместо гузно да си премълчи,
той пак и пак (грипак!): апчхи, апчхи...
Аз все така, когато побеждавам,
геройски бързо се отдалечавам.
След време чак, далеч от магазина,
една такава мислица ми мина:
Хем герой, хем слънцелик съм, иха!
Щом някои, като ме гледат – кихат...
© Райчо Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"Слънцелик" си нема спор
всеки, който е на зор
някак си се вдъхновява.
(Заразителна е славата)
Даже аз се заразих.
Сорри, Райсъне! Апчих
Т.е. Успех! -
Успех на "Кихавицата", Райчо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"– Гражданино, с вас дотука бяхме!
Извинявайте, че се видяхме...
Но вместо гузно да си премълчи,
той пак и пак (грипак!): апчхи, апчхи..."
Запомнящо се!