Feb 18, 2020, 1:08 PM

Кихавица

2.1K 1 3

Кихавица

 

(Стихотворението, с което участвам в хумористичния конкурс „Очи към себе си”)))

 

Един грипак ми кихна в магазина
от има-няма метър и полвина.
Изпръхтя, опръска ме и вижте на,
нещо между конщина и свинщина.

Към такива нямам капка милост и,
нали съм патил с вируси-вредилуси,
скрит зад антигриповата маска
с гневен тон учтиво му примлясках:

– Гражданино, с вас дотука бяхме!
Извинявайте, че се видяхме...
Но вместо гузно да си премълчи,
той пак и пак (грипак!): апчхи, апчхи...

Аз все така, когато побеждавам,
геройски бързо се отдалечавам.

След време чак, далеч от магазина,
една такава мислица ми мина:

Хем герой, хем слънцелик съм, иха!
Щом някои, като ме гледат – кихат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, страшно ми хареса!
    "– Гражданино, с вас дотука бяхме!
    Извинявайте, че се видяхме...
    Но вместо гузно да си премълчи,
    той пак и пак (грипак!): апчхи, апчхи..."
    Запомнящо се!
  • "Слънцелик" си нема спор
    всеки, който е на зор
    някак си се вдъхновява.
    (Заразителна е славата)
    Даже аз се заразих.
    Сорри, Райсъне! Апчих
    Т.е. Успех!
  • Успех на "Кихавицата", Райчо!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...