Килим с незабравки
Моят мъж не се връща. А отдавна замина -
вече спрях да го чакам и привикнах сама,
но по навик приготвям всяка вечер трапеза
и завивам погачата в стара бяла бохча.
И когато през прага мине някаква сянка,
или вятър почука с клон на грохнал платан,
аз отварям широко, пускам своята вяра
във дома си спокоен с аромат на тамян.
Не задавам въпроси - знам, че Господ е слязъл,
а в земята корава под скования кръст,
ще намеря мъжа си, пак до своята майка -
под килим с незабравки, нацъфтели от скръб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
