16.02.2021 г., 19:12 ч.  

Килим с незабравки 

  Поезия
266 5 16

Моят мъж не се връща. А отдавна замина -
вече спрях да го чакам и привикнах сама,
но по навик приготвям всяка вечер трапеза
и завивам погачата в стара бяла бохча.

И когато през прага мине някаква сянка,
или вятър почука с клон на грохнал платан,
аз отварям широко, пускам своята вяра
във дома си спокоен с аромат на тамян.

Не задавам въпроси - знам, че Господ е слязъл,
а в земята корава под скования кръст,
ще намеря мъжа си, пак до своята майка -
под килим с незабравки, нацъфтели от скръб.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??