КИТАЙСКА ПРИКАЗКА
Когато тигърът Бай-ху* задреме
в подножието на Кунлун и стихне
и шепотът на капещото време;
когато Си-ван-му* ми се усмихне
под клоните на древните дървета,
в които праскови вълшебни зреят –
самият път ще легне под нозете ми,
за да ме отведе веднъж при нея.
Владетелко на Запада, прости ми,
че царствения ти покой смущавам,
изричайки забравеното име ...