Китайска приказка
КИТАЙСКА ПРИКАЗКА
Когато тигърът Бай-ху* задреме
в подножието на Кунлун и стихне
и шепотът на капещото време;
когато Си-ван-му* ми се усмихне
под клоните на древните дървета,
в които праскови вълшебни зреят –
самият път ще легне под нозете ми,
за да ме отведе веднъж при нея.
Владетелко на Запада, прости ми,
че царствения ти покой смущавам,
изричайки забравеното име
и търсейки в градините забрава;
прости ми, че те призовах от мрака
на отлетелите хилядолетия –
научи ме прастар и мъдър Дракон*
със малахитов блясък на крилете.
Донесох ти копринено ветрило
с рисунката на стар монах изкусен –
дървото Жо* и дневното светило,
готово в клоните му да се спусне;
и малък златен Чи* в старинна кана
– сълза прозрачна, оживяла в мрака...
Владетелко, пристигам без покана,
но ти на сън ми каза, че ме чакаш.
Пазителко на истини незнайни,
владетелко на древните закони,
градините ти раждат вечна тайна –
безсмъртието зрее в тези клони.
Ще позволиш ли, идващ от далече,
да вкуся вечността, при теб родена?
Повярвай, не мечтая да съм вечен,
но приказното има власт над мене!
Ако ми беше нужно дълголетие,
Чан-е*, божествената Лунна жаба,
отдавна ми предлага праховете си.
Не искам дълга старост! Тя е слаба.
И днес съм стар, не ми остава много –
пред мен са залезът и тъмнината,
годините са болка и тревога...
Но странница до края е душата!
Душата иска приказка вълшебна,
задрямал тигър, дракон сред простора,
една градина с праскови целебни,
дворци небесни, сок от мандрагора.
Душата е копринено ветрило,
рисувано от стар монах изкусен.
И нека пак небесното светило
в дървото Жо безкрайно да се спуска...
_____________
*Бай-ху – Белия тигър – в китайската митология – дух на Запада,
страж на страната на мъртвите;
*Си-ван-му – владетелка на Запада, пазителка на тайната на
безсмъртието. Във вълшебните й градини на планината Кунлун
растат прасковите на дълголетието и безсмъртието;
*Драконът – Цин-лун, Зеленият дракон, дух на Изтока;
*Жо – митично дърво на запад, на което спира залязващото слънце;
*Златен Чи – златна рибка. Според преданията – оживели сълзи,
обитатели на Небесния дворец, слезли на земята, и пр.;
*Чан-е – Лунната жаба, която чука в хаван прахове за безсмъртие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Чернев Todos los derechos reservados
