7 окт. 2011 г., 15:38

Китаристът 

  Поэзия
1050 1 11
Дъждът засвири есенна мелодия,
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение,
до мен доплува светлина -
китарен звън със нежно вдъхновение
събуди тръпнещата тишина.
С брада сплъстена и ръце съсухрени
върви самотник - сякаш е дъга,
а пръстите... от спомени развихрени,
по струните танцуват, но... с тъга... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??