Китаристът

Поэзия

1.2K 1 11

Дъждът засвири есенна мелодия,

липата под прозореца заспа,

короната с изящните си клони

листата пожълтели пак прибра...

Забулена с воал като видение,

до мен доплува светлина -

китарен звън със нежно вдъхновение

събуди тръпнещата тишина.

С брада сплъстена и ръце съсухрени

върви самотник - сякаш е дъга,

а пръстите... от спомени развихрени,

по струните танцуват, но... с тъга...

Дъждът засвири виртуозна песен

и китаристът трудно я догони.

Заплака с ноти за последната си есен,

а тя... последния му лист отрони...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gero7777 (Георги)

Не стих, на мен направо си ми беше песен

2011-10-17T07:24:45+03:00
longin (Любомир Деничин)

Живот...ту тъжен,ту красив...Поздрав!!!

2011-10-11T09:48:08+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Чудесен сюжет, при който и стихът може да бъде прекрасен, но така както е написан не е. А трябва малко, за да стане такъв - да се оправи ритъма, което ще осигури плавен изказ при прочита на целия стих, да се изчисти от няколко излишни неща, включително и неудачната римна двойка "точица - пръчица". Не мога да разбера защо никой не посмя да ти каже тези неща.

2011-10-08T13:11:32+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Лебедова песен. Тъжно.
Поздрави!

2011-10-08T11:37:09+03:00
voda (Елица Ангелова)

Живот като отронен лист, но в душата – песен,...
Поздрав!

2011-10-08T01:31:59+03:00