Китаристът
Дъждът засвири есенна мелодия,
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение,
до мен доплува светлина -
китарен звън със нежно вдъхновение
събуди тръпнещата тишина.
С брада сплъстена и ръце съсухрени
върви самотник - сякаш е дъга,
а пръстите... от спомени развихрени,
по струните танцуват, но... с тъга...
Дъждът засвири виртуозна песен
и китаристът трудно я догони.
Заплака с ноти за последната си есен,
а тя... последния му лист отрони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
