M1234567891 (Миночка Митева)
432 13144
7.10.2011 г., 15:38 ч.

Китаристът 

  Поезия
1004 1 11

Дъждът засвири есенна мелодия,

липата под прозореца заспа,

короната с изящните си клони

листата пожълтели пак прибра...

 

Забулена с воал като видение,

до мен доплува светлина -

китарен звън със нежно вдъхновение

събуди тръпнещата  тишина.

 

С брада сплъстена и ръце съсухрени

върви самотник - сякаш е дъга,

а пръстите... от спомени развихрени,

по струните танцуват, но... с тъга...

 

Дъждът засвири виртуозна песен

и китаристът трудно я догони.

Заплака с ноти за последната си есен,

а тя... последния му лист отрони...

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не стих, на мен направо си ми беше песен
  • Живот...ту тъжен,ту красив...Поздрав!!!
  • Чудесен сюжет, при който и стихът може да бъде прекрасен, но така както е написан не е. А трябва малко, за да стане такъв - да се оправи ритъма, което ще осигури плавен изказ при прочита на целия стих, да се изчисти от няколко излишни неща, включително и неудачната римна двойка "точица - пръчица". Не мога да разбера защо никой не посмя да ти каже тези неща.
  • Лебедова песен. Тъжно.
    Поздрави!
  • Живот като отронен лист, но в душата – песен,...
    Поздрав!
  • Тъжно и красиво докосване...
    Много човешки стих!!!
    Поздрав!
  • С Елена!
    Поздрав и от мен!
  • Адашке Много красиво пишеш!Сигурно си страдала много!Прегръщам те!
  • Тъжна мелодия за живота...!
  • Тъжна песен, но красива! Поздрав!
  • Вълшебно! Докосна ме мелодията! Поздрав сърдечен, Минка! Колкото за живота ние ще си останем винаги отронени листа. Както идваме така си отиваме...
Предложения
: ??:??