Китаристът

Poetry

1.2K 1 11

Дъждът засвири есенна мелодия,

липата под прозореца заспа,

короната с изящните си клони

листата пожълтели пак прибра...

Забулена с воал като видение,

до мен доплува светлина -

китарен звън със нежно вдъхновение

събуди тръпнещата тишина.

С брада сплъстена и ръце съсухрени

върви самотник - сякаш е дъга,

а пръстите... от спомени развихрени,

по струните танцуват, но... с тъга...

Дъждът засвири виртуозна песен

и китаристът трудно я догони.

Заплака с ноти за последната си есен,

а тя... последния му лист отрони...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gero7777 (Георги)

Не стих, на мен направо си ми беше песен

2011-10-17T07:24:45+03:00
longin (Любомир Деничин)

Живот...ту тъжен,ту красив...Поздрав!!!

2011-10-11T09:48:08+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Чудесен сюжет, при който и стихът може да бъде прекрасен, но така както е написан не е. А трябва малко, за да стане такъв - да се оправи ритъма, което ще осигури плавен изказ при прочита на целия стих, да се изчисти от няколко излишни неща, включително и неудачната римна двойка "точица - пръчица". Не мога да разбера защо никой не посмя да ти каже тези неща.

2011-10-08T13:11:32+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Лебедова песен. Тъжно.
Поздрави!

2011-10-08T11:37:09+03:00
voda (Елица Ангелова)

Живот като отронен лист, но в душата – песен,...
Поздрав!

2011-10-08T01:31:59+03:00