Дъждът засвири есенна мелодия,
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение,
до мен доплува светлина -
китарен звън със нежно вдъхновение
събуди тръпнещата тишина.
С брада сплъстена и ръце съсухрени
върви самотник - сякаш е дъга,
а пръстите... от спомени развихрени,
по струните танцуват, но... с тъга... ...