zlati_ival (Златка Вълкова)
34 3557
18 янв. 2007 г., 23:35

КИТНИТЕ ТЪМНИ БОЖУРИ 

  Поэзия
1687 0 34

Млад Манол, стара войвода,

вярна си сабя препаса,

пушка закичи със здравец

и си на Яна говори:

Бела ми, хубава Яно,

мило ми либе засмяно,

що ли ми либе тъгуваш

и мъчни  думи хортуваш.

Яна се кротко усмихна,

ситно заситни из двора,

тежка си плитка преряза

и си на либе продума:

Свидно ми, либе , Маноле,

кончето, либе, ще впрегна,

китните тъмни божури,

жално и тях ще погледна.

Горко ще плача и думам,

как са ми бащина стряха,

моите бели салкъми

пак да цъфтят и  ме чакат.

С тебе съм тръгнала, либе,

с тебе – за зло и сполука

може ли либе без либе,

може ли радост без мъка?

Мила ми, гиздава Яно,

що ти е требвал хайдутин,

с него без дом да се скиташ,

и за дома се да питаш.

Стой си ти, либе, в градинка,

късай си равния здравец,

дъхави тъмни божури,

и аленеещ трендафил.

Верно ми, либе Маноле,

що ми е китна градинка,

що ми е слънчова ласка,

що ми е бела завивка

тебе, кат, либе, те няма.

Заран росата с усмивка

все ще ги, либе, погледне

с тебе съм, обично либе,

с тебе съм – нощем и денем...

 

 

 

© Златка Вълкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??