24 мая 2014 г., 08:07

Кивот

719 0 4

Свойта мисъл пак ще разюздя -
стига фарисейски капризи!
Не си давам другата буза
и си пазя втората риза.

Мигар някой ми даде чорап,
или късче от своя балтон?
Не веднъж ли замръквах без хляб,
по надежда и стар панталон.

Боб и леща, и печен картоф
(две риби - за кого по-напред)
Глътка обич и залък любов
е храната на всеки поет.

Друг е вече животът и знам,
не по заповед крачи светът.
Днес търгуват във Божия храм
и от вярата сръчно крадат.

Нейде сбират скрижалите прах
на небето под синия свод.
Но с годините вече разбрах:
любовта е единствен кивот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...