24 мая 2014 г., 08:07

Кивот

715 0 4

Свойта мисъл пак ще разюздя -
стига фарисейски капризи!
Не си давам другата буза
и си пазя втората риза.

Мигар някой ми даде чорап,
или късче от своя балтон?
Не веднъж ли замръквах без хляб,
по надежда и стар панталон.

Боб и леща, и печен картоф
(две риби - за кого по-напред)
Глътка обич и залък любов
е храната на всеки поет.

Друг е вече животът и знам,
не по заповед крачи светът.
Днес търгуват във Божия храм
и от вярата сръчно крадат.

Нейде сбират скрижалите прах
на небето под синия свод.
Но с годините вече разбрах:
любовта е единствен кивот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...