Кивот
Свойта мисъл пак ще разюздя -
стига фарисейски капризи!
Не си давам другата буза
и си пазя втората риза.
Мигар някой ми даде чорап,
или късче от своя балтон?
Не веднъж ли замръквах без хляб,
по надежда и стар панталон.
Боб и леща, и печен картоф
(две риби - за кого по-напред)
Глътка обич и залък любов
е храната на всеки поет.
Друг е вече животът и знам,
не по заповед крачи светът.
Днес търгуват във Божия храм
и от вярата сръчно крадат.
Нейде сбират скрижалите прах
на небето под синия свод.
Но с годините вече разбрах:
любовта е единствен кивот.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
