1 июл. 2020 г., 10:58

Клада

1.4K 4 2

Ще изгоря без вопъл и стон,

ще изгоря, надеждице моя!

Ще изгоря под пороя!

 

Ще разтуря света на кристали –

чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот!

Ще разтуря теб и мен от развоя

 

на тази любов неотрадна!

На тази любов, която ни свлече –

на тази любов й е все тая, любов!

 

Само ние сме вкопчени в нея!

 

И горим!

 

Но разтурени, пак несломим,

ще посрещнем наказано края...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Караиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма какво друго да е, Стойчо. Благодаря, че прочете и коментира!
  • Чувството за вина е неизбежна, щом поискаме любовта на ближния...
    Понякога имам чувството, че търгуваме с желанието на другите!
    Велина,размисли ме...А може би, неотрадна е нерадостна?

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...