1 июл. 2020 г., 10:58

Клада

1.4K 4 2

Ще изгоря без вопъл и стон,

ще изгоря, надеждице моя!

Ще изгоря под пороя!

 

Ще разтуря света на кристали –

чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот!

Ще разтуря теб и мен от развоя

 

на тази любов неотрадна!

На тази любов, която ни свлече –

на тази любов й е все тая, любов!

 

Само ние сме вкопчени в нея!

 

И горим!

 

Но разтурени, пак несломим,

ще посрещнем наказано края...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Караиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма какво друго да е, Стойчо. Благодаря, че прочете и коментира!
  • Чувството за вина е неизбежна, щом поискаме любовта на ближния...
    Понякога имам чувството, че търгуваме с желанието на другите!
    Велина,размисли ме...А може би, неотрадна е нерадостна?

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...