1 июл. 2020 г., 10:58

Клада 

  Поэзия » Любовная
1041 4 2

Ще изгоря без вопъл и стон,

ще изгоря, надеждице моя!

Ще изгоря под пороя!

 

Ще разтуря света на кристали –

чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот!

Ще разтуря теб и мен от развоя

 

на тази любов неотрадна!

На тази любов, която ни свлече –

на тази любов й е все тая, любов!

 

Само ние сме вкопчени в нея!

 

И горим!

 

Но разтурени, пак несломим,

ще посрещнем наказано края...

© Велина Караиванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Няма какво друго да е, Стойчо. Благодаря, че прочете и коментира!
  • Чувството за вина е неизбежна, щом поискаме любовта на ближния...
    Понякога имам чувството, че търгуваме с желанието на другите!
    Велина,размисли ме...А може би, неотрадна е нерадостна?
Предложения
: ??:??