1.07.2020 г., 10:58

Клада

1.5K 4 2

Ще изгоря без вопъл и стон,

ще изгоря, надеждице моя!

Ще изгоря под пороя!

 

Ще разтуря света на кристали –

чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот!

Ще разтуря теб и мен от развоя

 

на тази любов неотрадна!

На тази любов, която ни свлече –

на тази любов й е все тая, любов!

 

Само ние сме вкопчени в нея!

 

И горим!

 

Но разтурени, пак несломим,

ще посрещнем наказано края...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Караиванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма какво друго да е, Стойчо. Благодаря, че прочете и коментира!
  • Чувството за вина е неизбежна, щом поискаме любовта на ближния...
    Понякога имам чувството, че търгуваме с желанието на другите!
    Велина,размисли ме...А може би, неотрадна е нерадостна?

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...