Клада

1 jul 2020, 10:58

Poesía » De amor

1043 4 2

Ще изгоря без вопъл и стон,

ще изгоря, надеждице моя!

Ще изгоря под пороя!

Ще разтуря света на кристали –

чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот!

Ще разтуря теб и мен от развоя

на тази любов неотрадна!

На тази любов, която ни свлече –

на тази любов й е все тая, любов!

Само ние сме вкопчени в нея!

И горим!

Но разтурени, пак несломим,

ще посрещнем наказано края...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

2020-07-02T12:14:26+03:00

Няма какво друго да е, Стойчо. Благодаря, че прочете и коментира!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2020-07-02T08:21:40+03:00

Чувството за вина е неизбежна, щом поискаме любовта на ближния...
Понякога имам чувството, че търгуваме с желанието на другите!
Велина,размисли ме...А може би, неотрадна е нерадостна?