Ще изгоря без вопъл и стон,
ще изгоря, надеждице моя!
Ще изгоря под пороя!
Ще разтуря света на кристали –
чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот!
Ще разтуря теб и мен от развоя
на тази любов неотрадна!
На тази любов, която ни свлече –
на тази любов й е все тая, любов!
Само ние сме вкопчени в нея!
И горим!
Но разтурени, пак несломим,
ще посрещнем наказано края...
© Велина Караиванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
