Ще изгоря без вопъл и стон,
ще изгоря, надеждице моя!
Ще изгоря под пороя!
Ще разтуря света на кристали –
чуй ги, плачат, порязали моя и твоя живот!
Ще разтуря теб и мен от развоя
на тази любов неотрадна!
На тази любов, която ни свлече –
на тази любов й е все тая, любов!
Само ние сме вкопчени в нея!
И горим!
Но разтурени, пак несломим,
ще посрещнем наказано края...
© Велина Караиванова All rights reserved.