28 июн. 2018 г., 17:11

Клада от страсти

555 1 1

Сънят ми веч' не е тъй сладък,

и моят свят е разрушен,

и чувствам се едва ли не отпадък,

проклинам се – защото съм роден,

защото само, само страдах,

всяка нощ и всеки ден.

​​​​​

 

Опитах се да бъда силен,

и всичко да преборвам с лекота,

но той дъждът валеше изобилен,

дошъл от буря, буря в любовта,

и сякаш вече бях безсилен,

и безмощен за да продължа.

 

Една стихия трудно се успокоява,

една душа се пази със покой,

самата нота търси си октава,

а приказките – истински герой,

и знам любов не се продава,

нито се купува за безброй.

 

 

И таз добра е – плаче самотата,

времето секундите кове,

но друго няма  тъй като жената,

сърцето, времето поне за миг да спре,

и няма нещо като любовта познато,

до болка дето във вените тече.

 

 

 

​​​​

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бодуров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...