28.06.2018 г., 17:11 ч.

Клада от страсти 

  Поезия » Любовна
392 1 1

Сънят ми веч' не е тъй сладък,

и моят свят е разрушен,

и чувствам се едва ли не отпадък,

проклинам се – защото съм роден,

защото само, само страдах,

всяка нощ и всеки ден.

​​​​​

 

Опитах се да бъда силен,

и всичко да преборвам с лекота,

но той дъждът валеше изобилен,

дошъл от буря, буря в любовта,

и сякаш вече бях безсилен,

и безмощен за да продължа.

 

Една стихия трудно се успокоява,

една душа се пази със покой,

самата нота търси си октава,

а приказките – истински герой,

и знам любов не се продава,

нито се купува за безброй.

 

 

И таз добра е – плаче самотата,

времето секундите кове,

но друго няма  тъй като жената,

сърцето, времето поне за миг да спре,

и няма нещо като любовта познато,

до болка дето във вените тече.

 

 

 

​​​​

© Иван Бодуров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??