Сънят ми веч' не е тъй сладък,
и моят свят е разрушен,
и чувствам се едва ли не отпадък,
проклинам се – защото съм роден,
защото само, само страдах,
всяка нощ и всеки ден.
Опитах се да бъда силен,
и всичко да преборвам с лекота,
но той дъждът валеше изобилен,
дошъл от буря, буря в любовта,
и сякаш вече бях безсилен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up