5 янв. 2017 г., 11:07

Клада за вещици

1.4K 0 2

Душа, захвърлена във ъгъла –

непримирима. Във трапа се обръща!

Загниваща, но жива –

също като стара къща.

 

Вкусил ли си от тъгата

на спомени, пропити

от злоба на тълпата

и мозъци промити?

 

Средни векове – какво да кажа?

Горят невинни люде във греховен плам.

Но лесно ли мога да докажа,

че човечеството е вселенски срам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Dede Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съгласен съм напълно! Просто се чудех как да стъкмя стихотворението и си мисля, че е ясно посланието, но аз съм самокритичен и честно казано можеше много по-добре да се получи... но това е то
  • Какво има да се доказва, то е видно!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...