5 янв. 2017 г., 11:07

Клада за вещици 

  Поэзия » Философская, Другая
955 0 2

Душа, захвърлена във ъгъла –

непримирима. Във трапа се обръща!

Загниваща, но жива –

също като стара къща.

 

Вкусил ли си от тъгата

на спомени, пропити

от злоба на тълпата

и мозъци промити?

 

Средни векове – какво да кажа?

Горят невинни люде във греховен плам.

Но лесно ли мога да докажа,

че човечеството е вселенски срам...

© Dede Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съгласен съм напълно! Просто се чудех как да стъкмя стихотворението и си мисля, че е ясно посланието, но аз съм самокритичен и честно казано можеше много по-добре да се получи... но това е то
  • Какво има да се доказва, то е видно!
Предложения
: ??:??