Клада за вещици

Poetry » Philosophical, Other

1.4K 0 2

Душа, захвърлена във ъгъла –

непримирима. Във трапа се обръща!

Загниваща, но жива –

също като стара къща.

Вкусил ли си от тъгата

на спомени, пропити

от злоба на тълпата

и мозъци промити?

Средни векове – какво да кажа?

Горят невинни люде във греховен плам.

Но лесно ли мога да докажа,

че човечеството е вселенски срам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dede_ot_Batkun (Dede)

Съгласен съм напълно! Просто се чудех как да стъкмя стихотворението и си мисля, че е ясно посланието, но аз съм самокритичен и честно казано можеше много по-добре да се получи... но това е то

2017-02-17T14:14:53+02:00
полет (Силвана)

Какво има да се доказва, то е видно!

2017-01-06T03:48:36+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9