Jan 5, 2017, 11:07 AM

Клада за вещици 

  Poetry » Phylosophy, Other
1117 0 2

Душа, захвърлена във ъгъла –

непримирима. Във трапа се обръща!

Загниваща, но жива –

също като стара къща.

 

Вкусил ли си от тъгата

на спомени, пропити

от злоба на тълпата

и мозъци промити?

 

Средни векове – какво да кажа?

Горят невинни люде във греховен плам.

Но лесно ли мога да докажа,

че човечеството е вселенски срам...

© Dede All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съгласен съм напълно! Просто се чудех как да стъкмя стихотворението и си мисля, че е ясно посланието, но аз съм самокритичен и честно казано можеше много по-добре да се получи... но това е то
  • Какво има да се доказва, то е видно!
Random works
: ??:??