Душа, захвърлена във ъгъла –
непримирима. Във трапа се обръща!
Загниваща, но жива –
също като стара къща.
Вкусил ли си от тъгата
на спомени, пропити
от злоба на тълпата
и мозъци промити?
Средни векове – какво да кажа?
Горят невинни люде във греховен плам.
Но лесно ли мога да докажа,
че човечеството е вселенски срам...
© Dede Todos los derechos reservados