23 июн. 2006 г., 17:47

Клас МЕЧТА

2.7K 0 18

Последният звънец удари,
"Кълна се..." зазвуча
и класната прошепна тъжно:
"Порастнахте, деца!"

Петте години отлетяха
изпълнени и с радост, и с тъга,
петте години наши бяха,
наши - на 12А!!!

Ще тръгнем по пътеки най-различни
да търсим своята дъга,
но никога не ще забравим
12А - класът мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви...
  • Въсхищавам ти се това стихотворение е прекрасно,но докато стана 12 клас има доста време аз сега съм само 5(:
  • Страхотно..много е хубаво!!!Като го чета и се сещам за моя клас...разчувствах се,защото и аз сега съм 12 клас...даже 12"а"!!!
  • Хубав и по детски чист -ученически влюбен стих!След 12 А желая ти приятна свобода!Усмивка!
  • Написано с чистосърдечни чувства. Благодаря ти, Бистра.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...