23 июн. 2006 г., 17:47

Клас МЕЧТА

2.7K 0 18

Последният звънец удари,
"Кълна се..." зазвуча
и класната прошепна тъжно:
"Порастнахте, деца!"

Петте години отлетяха
изпълнени и с радост, и с тъга,
петте години наши бяха,
наши - на 12А!!!

Ще тръгнем по пътеки най-различни
да търсим своята дъга,
но никога не ще забравим
12А - класът мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви...
  • Въсхищавам ти се това стихотворение е прекрасно,но докато стана 12 клас има доста време аз сега съм само 5(:
  • Страхотно..много е хубаво!!!Като го чета и се сещам за моя клас...разчувствах се,защото и аз сега съм 12 клас...даже 12"а"!!!
  • Хубав и по детски чист -ученически влюбен стих!След 12 А желая ти приятна свобода!Усмивка!
  • Написано с чистосърдечни чувства. Благодаря ти, Бистра.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...