3 июл. 2009 г., 23:57

Клавиатура

742 0 0

Можеш ли да помиришеш орехите,
или гардероба обратно в своето детство?
Можеш ли да помиришеш спомените,
клавиатурата и захвърленото под клавишите вълшебство?

Някой пише по клавиатурата с маска,
пише за всичко, което някога съм помирисвал.

Някой пише по клавишите и всичко написано задрасква.
Мразя уханието на мислите му, така жадно над тях надвиснал.

 

И всяка моя буря все същите въпроси рецитира,
изобретява ги в безумието на своите небета.
Лицето ми е маска, която тя не разбира,
когато сънувам тази клавиатура, разбита на парчета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Давид Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...