Jul 3, 2009, 11:57 PM

Клавиатура

  Poetry
740 0 0

Можеш ли да помиришеш орехите,
или гардероба обратно в своето детство?
Можеш ли да помиришеш спомените,
клавиатурата и захвърленото под клавишите вълшебство?

Някой пише по клавиатурата с маска,
пише за всичко, което някога съм помирисвал.

Някой пише по клавишите и всичко написано задрасква.
Мразя уханието на мислите му, така жадно над тях надвиснал.

 

И всяка моя буря все същите въпроси рецитира,
изобретява ги в безумието на своите небета.
Лицето ми е маска, която тя не разбира,
когато сънувам тази клавиатура, разбита на парчета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Давид All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...