Клетва

К   Л   Е   Т   В   А

Кой ли в този свят ме е заклел

да не бъда никога обичан.

Себе си раздадох без предел,

като човек приет, а като мъж отречен.

Когато чувствата изстинат

като жарава през нощта,

когато любовта премине,

остава само пепелта.

Безлична, студена и сива,

душата виновно мълчи.

Песен тъжна, изпята фалшиво,

думите свършват, в устата горчи...