21.04.2009 г., 18:59 ч.

Клетва 

  Поезия » Любовна
454 0 0

 

К   Л   Е   Т   В   А

 

Кой ли в този свят ме е заклел

да не бъда никога обичан.

Себе си раздадох без предел,

като човек приет, а като мъж отречен.

 

Когато чувствата изстинат

като жарава през нощта,

когато любовта премине,

остава само пепелта.

 

Безлична, студена и сива,

душата виновно мълчи.

Песен тъжна, изпята фалшиво,

думите свършват, в устата горчи...

 

  

© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??