Клетва
717
0
0
К Л Е Т В А
Кой ли в този свят ме е заклел
да не бъда никога обичан.
Себе си раздадох без предел,
като човек приет, а като мъж отречен.
Когато чувствата изстинат
като жарава през нощта,
когато любовта премине,
остава само пепелта.
Безлична, студена и сива,
душата виновно мълчи.
Песен тъжна, изпята фалшиво,
думите свършват, в устата горчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паскал Кюмурджиев Всички права запазени
