Apr 21, 2009, 6:59 PM

Клетва

  Poetry » Love
713 0 0

 

К   Л   Е   Т   В   А

 

Кой ли в този свят ме е заклел

да не бъда никога обичан.

Себе си раздадох без предел,

като човек приет, а като мъж отречен.

 

Когато чувствата изстинат

като жарава през нощта,

когато любовта премине,

остава само пепелта.

 

Безлична, студена и сива,

душата виновно мълчи.

Песен тъжна, изпята фалшиво,

думите свършват, в устата горчи...

 

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...