Клетва
Аз съм твоят живот - земен и отвъден, аз съм твоето
тяло и душа, аз съм твоето всичко...
Да няма къде да отидеш,
ако някога в нощ или ден
решиш надалеч да заминеш,
себе си да откъснеш от мен.
Всички посоки на тази земя -
от автостради до пътища черни
да те водят през гори и поля
и да мислиш, че бягаш от мене.
Да се луташ дълго, безспир,
да изгубиш покоя си скъп,
да не познаеш вътрешен мир,
да не усетиш обична тръпка.
Да забравиш какво е съня,
нощем дори да не виждаш звездите,
да зовеш още вечер деня,
всичко красиво за теб да е скрито.
Да срещаш лика ми навсякъде,
да пиеш от извора моите сълзи,
пътеката, дето те води през храстите,
да е антрацитено нежна като косите ми.
Да те гледа огънят лагерен
с моите зелени очи,
да те грее пламъкът вечерен
с ръцете ми, а ти да мълчиш.
Да мислиш и съзнаваш все повече,
че всички посоки, небесни и земни,
вместо да водят далече,
те връщат обратно при мене.
Нима не разбираш, смъртни човеко -
аз съм богинята твоя,
а ти си обречен на мене навеки
и гориш като жертва на огън!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славяна Все права защищены
