limeruna (Йоана)
565 3355
12 июн. 2017 г., 11:52

Клише 

  Поэзия
544 2 9

 

Беше събуждане и копнеж. С дъх на мистика.
Премрежени утрини. Малко влага по устните.
Силно стиснах очи. Пожелах да си истина.
И легнах да спя. Да сънувам...

 

После множество дни. Побледнели от чакане.
Малко страх. И надежда. И неволното скитане.
Пак затварях очи. Излишно е всичко...
Пожелах те в съня. И понякога плаках.

 

Нямам думи. Изчезнаха. Да си само насоченост...
Няма нощ. Та денят ще е същият.
Обградена от приказка. Малко губя живота...
Ще те целуна. Ще дойда на пръсти.

 

Беше, е, ще. Не знам колко силно ме искаш.
Пожелай си за мен да прозирам достатъчно.
Моят свят ще ме хване. Но при теб. Сега спиш ли?
Ще се събудя след няколко часа.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! Чудесен стих, който силно въздейства! Поздрави!
  • Различно и въздействащо пишеш!
  • Хубав стих, Йоана! Поздрави!
  • Една вселена изпод миглите не спи
    плете въже от своите мечти.
    Аплодисменти!
  • Много е хубаво, Йоана! Не е клише, Йоана, страстта не може да бъде клише. Да не говорим за красотата на стиха и чувствата...
  • Обикновено след такава среща има главоболие...Но една разходка през спомените ,понякога отрезвява... Лирично отклонение,но нови пътеки ни очакват по стъпките на любовта!
  • Отнисено, отнесох се, красиво!
    Поздрави. Харесва ми!
    *****
  • Радвам се, че прочетох. И аз като Младен.
  • Прекрасно "Клише". Ако всички клишета бяха като него, бих ги предпочитал пред новаторството.
Предложения
: ??:??