12.06.2017 г., 11:52

Клише

725 2 9

 

Беше събуждане и копнеж. С дъх на мистика.
Премрежени утрини. Малко влага по устните.
Силно стиснах очи. Пожелах да си истина.
И легнах да спя. Да сънувам...

 

После множество дни. Побледнели от чакане.
Малко страх. И надежда. И неволното скитане.
Пак затварях очи. Излишно е всичко...
Пожелах те в съня. И понякога плаках.

 

Нямам думи. Изчезнаха. Да си само насоченост...
Няма нощ. Та денят ще е същият.
Обградена от приказка. Малко губя живота...
Ще те целуна. Ще дойда на пръсти.

 

Беше, е, ще. Не знам колко силно ме искаш.
Пожелай си за мен да прозирам достатъчно.
Моят свят ще ме хване. Но при теб. Сега спиш ли?
Ще се събудя след няколко часа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...