18 янв. 2013 г., 08:55

Клошарка

913 1 2

Една жена по улиците скита,

в ръце - дете, премръзнало от студ.

Зад ъгъла надеждите ú търсят милостиня,

едва дочуват се. Градът е ням и глух.

 

С раздърпани мечти и кални дрехи,

със скромни стъпки се навежда.

Тя малко хляб дали ще си намери?

Детето в скута жално я поглежда.

 

В контейнерът намери кукла стара,

тя взе я и погледна детските очи.

Приседна след това на тротоара

и уморена от живота дъх стаи.

 

Тогава старец доближи до нея -

в ръцете носеше вода и хляб.

Подаде ги, лицето ú загрея

и сви се кротко в избелелия ú шал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Радвам се, че си посегнала и към друга тематика, адашка! По темата е писано доста и не мога да кажа, че си добавила нещо ново. Но поне си показала отношение към случващото се и ще развълнуваш верните си почитатели. Можело е да поработиш малко повечко по римите, но това ще изгладиш в следващите си творби. Успех желая, Ива!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...