Jan 18, 2013, 8:55 AM

Клошарка

  Poetry » Other
912 1 2

Една жена по улиците скита,

в ръце - дете, премръзнало от студ.

Зад ъгъла надеждите ú търсят милостиня,

едва дочуват се. Градът е ням и глух.

 

С раздърпани мечти и кални дрехи,

със скромни стъпки се навежда.

Тя малко хляб дали ще си намери?

Детето в скута жално я поглежда.

 

В контейнерът намери кукла стара,

тя взе я и погледна детските очи.

Приседна след това на тротоара

и уморена от живота дъх стаи.

 

Тогава старец доближи до нея -

в ръцете носеше вода и хляб.

Подаде ги, лицето ú загрея

и сви се кротко в избелелия ú шал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Радвам се, че си посегнала и към друга тематика, адашка! По темата е писано доста и не мога да кажа, че си добавила нещо ново. Но поне си показала отношение към случващото се и ще развълнуваш верните си почитатели. Можело е да поработиш малко повечко по римите, но това ще изгладиш в следващите си творби. Успех желая, Ива!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...