18 ene 2013, 8:55

Клошарка

  Poesía » Otra
905 1 2

Една жена по улиците скита,

в ръце - дете, премръзнало от студ.

Зад ъгъла надеждите ú търсят милостиня,

едва дочуват се. Градът е ням и глух.

 

С раздърпани мечти и кални дрехи,

със скромни стъпки се навежда.

Тя малко хляб дали ще си намери?

Детето в скута жално я поглежда.

 

В контейнерът намери кукла стара,

тя взе я и погледна детските очи.

Приседна след това на тротоара

и уморена от живота дъх стаи.

 

Тогава старец доближи до нея -

в ръцете носеше вода и хляб.

Подаде ги, лицето ú загрея

и сви се кротко в избелелия ú шал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Радвам се, че си посегнала и към друга тематика, адашка! По темата е писано доста и не мога да кажа, че си добавила нещо ново. Но поне си показала отношение към случващото се и ще развълнуваш верните си почитатели. Можело е да поработиш малко повечко по римите, но това ще изгладиш в следващите си творби. Успех желая, Ива!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...