Клошарка

18 ene 2013, 8:55

Poesía » Otra

599 1 2

Една жена по улиците скита,

в ръце - дете, премръзнало от студ.

Зад ъгъла надеждите ú търсят милостиня,

едва дочуват се. Градът е ням и глух.

С раздърпани мечти и кални дрехи,

със скромни стъпки се навежда.

Тя малко хляб дали ще си намери?

Детето в скута жално я поглежда.

В контейнерът намери кукла стара,

тя взе я и погледна детските очи.

Приседна след това на тротоара

и уморена от живота дъх стаи.

Тогава старец доближи до нея -

в ръцете носеше вода и хляб.

Подаде ги, лицето ú загрея

и сви се кротко в избелелия ú шал.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

пебълс (Ивелина Цветкова)

2013-01-20T19:08:50+02:00

Благодаря!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-01-18T21:03:27+02:00

Радвам се, че си посегнала и към друга тематика, адашка! По темата е писано доста и не мога да кажа, че си добавила нещо ново. Но поне си показала отношение към случващото се и ще развълнуваш верните си почитатели. Можело е да поработиш малко повечко по римите, но това ще изгладиш в следващите си творби. Успех желая, Ива!