17 авг. 2019 г., 08:08

Клошарят

1.1K 1 2

В студени прозорци капчици чукат.

Рисуват зигзаги по прашно стъкло.

Живее Човекът на "здрасти" със Скуката.

Самотен и тъжен за късче Добро...

 

Хора не среща добрата му дума...

В къща не влиза, ако ще да умре...

Куцото куче следва му друма и

топли кашона...Да е добре...

 

Живее Човекът, самотно но гордо.

Куче-приятел и залъче хляб...

Далече от лакомията на хорската орда,

изпъден,отритнат, гладен и свят...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Виж сега, тая тема е засягана от доста хора, един от най-стойностните стихове е на Бианка Габровска,лека Й пръст.Аз също имам и други разработки, но сега това ми хрумна.Благодаря ти-
  • Закова ме с това стихотворение, Зем!
    Чуваш ли аплодисментите ми!?

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...