В студени прозорци капчици чукат.
Рисуват зигзаги по прашно стъкло.
Живее Човекът на "здрасти" със Скуката.
Самотен и тъжен за късче Добро...
Хора не среща добрата му дума...
В къща не влиза, ако ще да умре...
Куцото куче следва му друма и
топли кашона...Да е добре...
Живее Човекът, самотно но гордо.
Куче-приятел и залъче хляб...
Далече от лакомията на хорската орда,
изпъден,отритнат, гладен и свят...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
