В студени прозорци капчици чукат.
Рисуват зигзаги по прашно стъкло.
Живее Човекът на "здрасти" със Скуката.
Самотен и тъжен за късче Добро...
Хора не среща добрата му дума...
В къща не влиза, ако ще да умре...
Куцото куче следва му друма и
топли кашона...Да е добре...
Живее Човекът, самотно но гордо.
Куче-приятел и залъче хляб...
Далече от лакомията на хорската орда,
изпъден,отритнат, гладен и свят...