17 ago 2019, 8:08

Клошарят

  Poesía » Civil
1.2K 1 2

В студени прозорци капчици чукат.

Рисуват зигзаги по прашно стъкло.

Живее Човекът на "здрасти" със Скуката.

Самотен и тъжен за късче Добро...

 

Хора не среща добрата му дума...

В къща не влиза, ако ще да умре...

Куцото куче следва му друма и

топли кашона...Да е добре...

 

Живее Човекът, самотно но гордо.

Куче-приятел и залъче хляб...

Далече от лакомията на хорската орда,

изпъден,отритнат, гладен и свят...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виж сега, тая тема е засягана от доста хора, един от най-стойностните стихове е на Бианка Габровска,лека Й пръст.Аз също имам и други разработки, но сега това ми хрумна.Благодаря ти-
  • Закова ме с това стихотворение, Зем!
    Чуваш ли аплодисментите ми!?

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...