17 ago 2019, 8:08

Клошарят

  Poesía » Civil
1.1K 1 2

В студени прозорци капчици чукат.

Рисуват зигзаги по прашно стъкло.

Живее Човекът на "здрасти" със Скуката.

Самотен и тъжен за късче Добро...

 

Хора не среща добрата му дума...

В къща не влиза, ако ще да умре...

Куцото куче следва му друма и

топли кашона...Да е добре...

 

Живее Човекът, самотно но гордо.

Куче-приятел и залъче хляб...

Далече от лакомията на хорската орда,

изпъден,отритнат, гладен и свят...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виж сега, тая тема е засягана от доста хора, един от най-стойностните стихове е на Бианка Габровска,лека Й пръст.Аз също имам и други разработки, но сега това ми хрумна.Благодаря ти-
  • Закова ме с това стихотворение, Зем!
    Чуваш ли аплодисментите ми!?

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...