Ключ към съдбата
"Господи, само не мама!" -
едно дете се молеше така.
"Недей ми я отнема, друга няма...
едничка ми е само тя!".
Едно дете, в началото на своя път
с мечтите бе решило да приключи.
Денят утихна, опустя домът...
вратата хлопна, внезапно се заключи.
Притихнало седеше в коридора,
кънтяха думи: "Дайте още кръв!".
В болничната стая, в бяло хора,
се бореха за майчиния дъх.
"Приключи, лошото отмина!" -
дочу, в настъпилата тишина.
С надежда погледа си вдигна...
умората в очите лекарски видя.
Мечтите в миг се бяха разпилели
в шепички започна пак да ги прибира,
но всички детски... бяха заличени,
единствено за мама, сърчицето ѝ пулсира.
Но след време, болната жена,
че е скършила мечтите щом разбира
на всеотдайната си, скъпа дъщеря...
всички сили в себе си събира.
От раз решава: "Не, няма да умра!...
децата си във мъка няма да оставя,
победител ще съм в моята борба,
ставам, с болестта си ще се справя!"
И чудото се случи... от детската любов,
започна детските мечти да сее..
към детето си отправи зов:
" Живота мой, не, няма да живееш!".
17.06.2022г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
