7 апр. 2011 г., 19:50

Ключалки

908 0 1


Ключалки


Заключени отвътре всички твои демони,

затиснаха ключа и тишината,

повдигнаха дебата за страха и болката,

която всъщност ни сближава.


А аз заключих се да чакам,

безумно предана на тишината.

Научи ли се вече много сам

да развързваш възела, тъгата?


Когато те обикнах,

не съм споменавала страната,

където всеки малко сам

открива врага си зад стената.


Кога уплаши се да бъда

там... а аз не се страхувах.

Не трябва, не трябваше, 

щом е страшно да си сам.



 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, вече ще го знам и ще променя подкатегорията.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...