7 abr 2011, 19:50

Ключалки

916 0 1


Ключалки


Заключени отвътре всички твои демони,

затиснаха ключа и тишината,

повдигнаха дебата за страха и болката,

която всъщност ни сближава.


А аз заключих се да чакам,

безумно предана на тишината.

Научи ли се вече много сам

да развързваш възела, тъгата?


Когато те обикнах,

не съм споменавала страната,

където всеки малко сам

открива врага си зад стената.


Кога уплаши се да бъда

там... а аз не се страхувах.

Не трябва, не трябваше, 

щом е страшно да си сам.



 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, вече ще го знам и ще променя подкатегорията.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...