Ключалки
Заключени отвътре всички твои демони,
затиснаха ключа и тишината,
повдигнаха дебата за страха и болката,
която всъщност ни сближава.
А аз заключих се да чакам,
безумно предана на тишината.
Научи ли се вече много сам
да развързваш възела, тъгата?
Когато те обикнах,
не съм споменавала страната,
където всеки малко сам
открива врага си зад стената.
Кога уплаши се да бъда
там... а аз не се страхувах.
Не трябва, не трябваше,
щом е страшно да си сам.
© Боряна Todos los derechos reservados